Важна информация

Уважаеми клиенти,

Напомняме Ви, че до 15.02.2014 г. е срокът за абониране за юридическо и счетоводно обслужване на преференциални цени за юридически и физически лица.

Не се колебайте да се свържете с нас и при проблеми, свързани с етажната собственост, изготвяне на различни видове договори, съдействие за контакт с държавната администрация, консултиране по въпроси във всички области на гражданското право.

За контакти с нас : тел. 0883334800
0888807737
0890917916

Имейл: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Website: www.laconsulting-bg.com

Очакваме Ви!

КОГА МОЖЕМ ДА ПРЕКРАТИМ ТРУДОВ ДОГОВОР БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ?

Правото на работника или служителя да прекрати трудовия си договор без предизвестие е проявна форма на субективното му право да прекрати едностранно и рязко трудовото си правоотношение. Упражнява се при наличието на точно определени изчерпателно изброени в чл. 327 от Кодекса на труда основания. Законът не допуска неограничено внезапно прекратяване на трудовия договор, защото това би създало значителни затруднения за работодателя. Работникът или служителят може да прекрати без предизвестие и срочен, и безсрочен трудов договор.

  Правото се упражнява чрез едностранно волеизявление, което трябва да бъде ясно и недвусмислено. То се отправя към работодателя в писмена форма. Необходимо е обаче работникът/служителят да посочи и някое от основанията по чл.327 КТ, които са изчерпателни и изключителни. Работодателят не може да прекратява трудовия договор на друго основание, след като работникът вече е направил волеизявление за прекратяване без предизвестие.
  Основанията по чл.327 КТ могат условно да се обособят в 3 групи:
 
  1. Основания, при които причината лежи в работодателя:
а) забавяне на работодателя в изплащане на трудовото възнаграждение на работника / служителя или на обезщетения по трудовото правоотношение или на плащания по общественото осигуряване  - тук е необходимо във всеки отделен случай да се установи датата, на която се дължи съответното плащане, за да се установи и забавата по него. Достатъчно е и закъснение с 1 ден, за да възникне правото на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие. Забавата е налице при закъснения както на авансовото, така и на окончателното плащане на заплатата. Обезщетенията по КТ пък се дължат еднократно, нямат периодичен характер. Трябва да се отбележи обаче, че забавата в плащането трябва да се отнася до цялото трудово възнаграждение, а не само до част от него. Затова, ако работодателят изплаща ежемесечно сума в размер на минималната работна заплата за страната, а забавя разликата НЕ е налице основанието за прекратяване без предизвестие (арг. чл.245 КТ).
б) незаконна едностранна промяна от работодателя на съдържанието на трудовия договор - работодателят няма право да променя едностранно мястото и характера на работата и размера на уговореното трудово възнаграждение, както и да не изпълнява свои задължения по трудовия договор, колективния трудов договор или нормативен акт. Няма значение дали неизпълнението от страна на работодателя е виновно или невиновно. 
в) значително влошаване условията на труд при промяна на работодателя по чл.123, ал.1 КТ и чл.123а, ал.1. Трябва да има причинна връзка между промяната на работодателя и значителното влошаване на условията на труд.
г) работодателят преустанови дейността си - В случай, че работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
д)  работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие
 
  2. Основания, при които причината лежи у работника/служителя:
а) преминаване на платена нова работа по избор или на научна работа по конкурс
б) продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура - в тези случаи продължаването на образованието е несъвместимо със съществуването на трудовото правоотношение. Това основание не се прилага, когато раотникът или служителят продължава обучението си задочно, вечерно или е на задочна/свободна докторантура. "Продължаване на образованието" означава, че  работникът продължава да учи в редовна форма на обучение, независимо от степента на образование ( средно или висше).
в) когато работи на срочен трудов договор като заместник и премине на друга постоянна работа  - тоест, това основание има много ограничено приложно поле и се отнася само до работник, който работи на срочен трудов договор за заместване на отсъстващ работник/служител. То има дълбок социален смисъл-да подпомогне работника да премине на постоянно работа по трудово правоотношение.
г) работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа - това основание е много близо по характер и смисъл с предишното.
д) възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител - За да е налице това основание е нужно преди да постъпи на работа работникът да е бил уволнен от предишната си работа при друг работодател, да е оспорил уволнението по установения за това ред, то да е признато за незаконно и той да е възстановен на предишната си работа с влязло в сила решение. Работникът/служителят в 2-седмичен срок от възстановяване на предишната си работа, трябва да поиска прекратяване на трудовия договор, който е сключил след уволнението си с нов работодател.
е) постъпване на държавна служба - прекратява се съществуващото правоотношение на работника/служителя, за да може да постъпи на държавна служба по реда на Закон за държавния служител.
 
  3. Основания, при които причината лежи и в работодателя, и в работника/служителя:
а) работникът/служителят не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи - без значение е видът или степента на заболяването. Трябва то все пак да показва някаква продължителност, а не да е краткотрайно състояние и да е установено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК или ТЕЛК. Заключението трябва да съдържа и предписание за подходяща работа, която да не засяга допълнително влошеното му здравословно състояние. Работодателят пък трябва да не осигурява тази работа, независимо поради какви причини (най-често просто липсва такава подходяща работа в предприятието), не е задължително да има вина.
 
  При прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването от работодателя на писменото изявление за прекратяването на договора. При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а( работникът не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател )  работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Освен това се дължи обезщетение и за неизползван от работника/служителя платен годишен отпуск

Данък върху доходите на физическите лица

Важна информация: Срокът за деклариране на доходите от физически лица изтича в края на този месец.
До 30 април годишната си декларация трябва да подаде всеки, който през 2012 г. е получил доходи по извънтрудови правоотношения (хонорари и възнаграждения по граждански договори), както и доходи от наеми, от прехвърляне на права или имущество, дивиденти, дейности обложени с патентен данък, лихви по депозитни сметки в търговски банки и др. 
Не се дължи данък за доходи от: продажба на един недвижим имот (ако между датата на придобиването и продажбата са изминали повече от три години), продажба на дялове и акции, доходите от продажба на превозни средства (ако между датата на придобиване и продажбата е изминала повече от една година), доходите от лихви по банкови сметки, присъдени обезщетения, застрахователни обезщетения, помощи, стипендии, доходи от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, доходи от продажба на имущество, придобито по наследство и др. 
За справка: чл.8, чл.12, чл.13 ЗДДФЛ.

Ние сме насреща при всякакви въпроси, свързани с попълването и подаването на данъчните декларации и сме готови да ви помогнем!

Интересен казус за правния интерес

 Тричленен състав на ВАС реши, че:
Адвокатът няма правен интерес от обжалването на Инструкцията за предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните работи и главния прокурор. В Закона за адвокатурата няма профилиране по материя, адвокатите могат да се занимават с всякакви дела, а съвсем бъдещо несигурно събитие е дали конкретен адвокат ще бъде нает от жертва на престъпление.
Делото е образувано по жалба на софийския адвокат Иван Петров срещу Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от главния прокурор на Република България и министъра на вътрешните работи. Адвокат Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима.
С инструкцията се регламентират правила за поведение, относими към правомощията на прокурора преди образуване на досъдебното производство; правилата, по които се извършва предварителната проверка; хипотезите, при които преписката се прекратява; вида на актовете, с които се произнася прокурора и тяхната обжалваемост; обхвата на контрола от по-горестоящата прокуратура, сочи адвокатът и стига до извода, че това прави инструкцията относима не само към регламентираните задължения на съответните органи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления.
 Решението на тричленен състав на ВАС, че " адвокатът няма правен интерес от обжалването на Инструкцията за предварителните проверки, подписана от министъра на вътрешните работи и главния прокурор", представлява изключителен интерес от юридическа гледна точка. Веднага се появиха и яростни противници на тази тема с аргумента, че всеки български гражданин има правен интерес от подобно оспорване предвид възможността в бъдеще да се засегнат негови права и законни интереси.
Подалият жалбата до ВАС адвокат Иван Петров иска обявяването на Инструкцията за нищожна, като мотивира правния си интерес с факта, че защитава лица, по отношение на които инструкцията е приложима. Но наистина ли той има правен интерес?
Правният интерес е предмет на изясняване на РЕШЕНИЕ № 5 на Конституционния съд от 17 април 2007 г.
по конституционно дело № 11 от 2006 г. Ето основните изводи на КС относно това кой и кога има правен интерес:
Според разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК (Административнопроцесуален кодекс), право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес. Тоест, не притежава интерес изначално, а следва да го обоснове.
Омбудсманът е изразил точно противоположното становище - че "гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване". Това ще рече, че не е нужно да се обосновава правен интерес, а той съществува предвид потенциалната опасност определени права на обжалващия субект да бъдат застрашени в бъдеще.
КС обаче тълкува законовите разпоредби в друга насока, като счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита особено, когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това, всъщност, е смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.
В юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека също се наблюдава тенденция за умерено разширяване на процесуалната легитимация, обусловена от широкото третиране на гражданина като потенциална жертва. Но това съвсем не означава безгранична свобода на обжалване - всеки има право да обжалва всеки акт, само защото евентуално някога в бъдеще би бил засегнат от разпоредбите му. КС постановява най-общо следното:
"В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи – защитата на законността произтича от мандата възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в конституцията и законите. Те защитават правата на всички без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани."
Тоест, за да има един субект правен интерес за обжалване на даден нормативен акт следва да са засегнати и застрашени ПРЯКО негови ЛИЧНИ права и законни интереси (независимо дали са нарушени или само застрашени).
Ще се радваме да споделите и ваши коментари по темата и да отговорим на въпроса "Има ли адвокатът в нашия случай правен интерес да обжалва Инструкция № 89/10.03.2011? "

Брачен договор

Семейният кодекс от 2009 г. за първи път в българското законодателство предвижда възможността съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор. Сключването му внася много по-голяма сигурност и яснота в отношенията между съпрузите и предотвратява споровете както по време на брака, така и при евентуален развод. Договорният режим има и много противници, които смятат, че е неморално и абсурдно сключващите брак да мислят за неговото прекратяване. В България този режим вече е факт, но поради особения си характер и все още неголямата му популярност, не се прилага често.
Брачен договор може да се сключи и между настоящи, и между бъдещи съпрузи, с който се уреждат само имуществени отношения като:
– правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака
-правата им върху притежаването от тях имущество преди брака, като е абсолютно недопустима и нищожна уговорка предбрачно имущество на някоя от страните да стане съпружеска имуществена общност. Тоест, няма как съпругът/съпругата да придобие права върху притежаваните от другия вещи само поради факта на сключен с него брак. Може обаче съпрузите да прехвърлят вещи и права помежду си ( с намерение за дарение например ).
- управлението и разпореждането с имуществото
- имуществените последици при развод
- издръжката на децата от брака
- издръжката на съпрузите по време на брак и след прекратяването му
- всякакви други имуществени отношения, стига да не противоречат на закона
Брачният договор е само възможност. Ако не бъде сключен такъв, се прилага законовият режим на общност, по силата на който всички вещни права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.
Брачен договор се сключва само лично от страните – бъдещи или настоящи съпрузи, в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Дори и да се прехвърлят недвижими имоти между страните, няма нужда от съставяне на нотариален акт – достатъчна е посочената форма. Няма пречка да се сключи и по време на брака и занапред да уреди отношенията между съпрузите. Ако пък бъде подписан преди брака, той поражда действие от момента на сключване на брака. Тоест, съществуването на брачен договор е обусловено от съществуването на брачно правоотношение. Брачният договор, също както и двата законови режима- на общност и на разделност се отразява в акта за сключване на граждански брак и подлежи на регистрация в централен електронен регистър, създаден към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак.
Определеният с договора режим се прилага автоматично, не са необходими особени действия по неговото изпълнение. Страните са свободни впоследствие да изменят брачния си договор, което отново следва да е писмено с нотарилна заверка на подписите и съдържанието. При развод пък страните имат възможност да сключат споразумение, с което да се отклонят от уговореното в брачния договор. Прекратяването на брака прекратява и  действието на брачния договор, но е възможно в него да има клаузи, които да продължат да действат и след това ( например издръжката на децата ).

Брачният договор е широко разпространен в САЩ и в почти всички европейски държави. От 1.10.2009 г. вече съществува и в българския правен мир. Исторически най-старият запазен български брачен договор е от 1861 година и е между първия ни министър-председател Тодор Бурмов и бъдещата му съпруга Мария (Марионка). Подписан е в Цариград и в него са фиксирани вещите, парите и скъпоценностите, с които двамата влизат в брака.

Омбудсманът

Какво всъщност представлява Омбудсманът?

 
Напоследък често се говори за омбудсмана- националния, местния, дори енергийния. Какво в действително означава за обществото и гражданите фигурата на омбудсмана, в какви проявления може да съществува и каква е неговата цел?
Думата омбудсман произлиза от старата норвежка дума umboðsmaðr, която означава „представител“. Първият омбудсман, в смисъла в който съществува и днес, е създаден като обществена фигура през 1809г в Швеция. Той се е наричал Шведски парламентарен омбудсман и основната му функция е била да бъде пазител на правата на гражданите като осъществявал извънинституционален контрол върху управлението и най-вече бил независим от краля. Първият омбудсман е избран през 1810г и съществува като орган и до днес, спазвайки същите принципи, установени при създаването му. До 1941г за омбудсман са могли да бъдат избирани само мъже. След отмяната на това ограничение пет пъти за омбудсман е била избирана жена. Оплакване до омбудсмана може да подаде всеки един гражданин, който смята, че към него е проявено несправедливо или лошо отношение от страна на публичните власти. Няма изискване лицето, което се обръща към омбудсмана да е шведски гражданин. Дори не е необходимо да е достигнал определена възраст. Омбудсманът в Швеция има право да започва дисциплинарни производства срещу държавни служители за некоректно отношение спрямо гражданите. Най-често производството завършва със забележка или някаква форма на предписание. Това е така, защото мнението на омбудсмана няма никаква юридическа сила и не е обвързващо за държавната администрация. Все пак омбудсманът има едно много важно правомощие, което спомага за утвърждаването на неговия авторитет в обществото- той може да повдига обвинение срещу държавни служители и в този смисъл да изпълнява ролята на специален вид обществен обвинител. В останалите скандинавски държави фигурата на омбудсмана е почти идентична с почти същите функции. Във Финландия общественият защитник има и няколко по-специални правомощия. Той приема и разглежда оплакванията на военнослужещите, донаборниците, затворниците и другите лица в затворени институции. Също така омбудсманът редовно инспектира затворите, казармите, както и финландските умиротворителни мисии в чужбина. Най-характерно обаче е правото му на контрол над полицейските операции под прикритие и над употребата на специални разузнавателни средства.
Като цяло съществуват няколко вида омбудсман- национален, регионален, местен, организационен, с обща или със специална компетентност. Разбира се, не навсякъде омбудсманът се нарича така, а на някои места дори има Съвет на омбудсманите (Австрия). В Албания е Адвокат на народа, в Армения е Защитник на човешките права, в Колумбия е защитник на народа, във Франция е медиатор, в ООН е комисар по правата на човека и тн. Националният омбудсман има характеристиките на Шведския парламентарен омбудсман и както е и в България, основната му роля е като независим държавен орган да защитава гражданите от другите държавни органи и да бъде посредник за отстояване на техните интереси и права. Българският национален омбудсман е конституционен орган, който се избира от Народното събрание и в дейността си се подчинява единствено на Конституцията, законите и ратифицираните международни органи. Върху него нямат влияние органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и отделните политически партии. По дефиниция омбудсманът трябва да е надпартиен и да не защитава определени политически интереси. Неговата работа е да познава законите, да спомага за по-добрата работа на администрацията, да прави предложения за подобряване работата на държавните институции и най-вече да защитава правата на отделния граждани. В България също така съществуват и местни омбудсмани, които сякаш не са с такава популярност и не се споменават често в медийното пространство. Например, има Столичен омбудсман, който следва да съдейства за защита правата и интересите на столичани пред Столична община, районните администрации и Столичния общински съвет.
Както стана ясно напоследък, възможно е да бъдат създадени и т.нар „организационни омбудсмани“, т.е омбудсмани в отделни огранизации и предприятия. Те имат специална компетентност в определена област. В Щатите и Канада от 60те години на XX век досега популярността на професията организационен омбудсман нараства. Много често в университети, големи компании и корпорации, както и в някои правителствени организации има такова лице, което защитава правата на служителите и ръководителите на предприятията. Той е високо поставен в йерархията, но неучастващ в управлението посредник между служителите на различни нива. Той се занимава освен с решаването на вътрешнофирмени спорове, така и с отправяне на конкретни предложения за смяна на търговската политиката на компанията или с подобряване на работната среда. Интересното е, че както става ясно, омбудсманът в отделните компании не би трябвало да разглежда жалби на външни лица към фирмата, в която работи. Напротив, неговата роля е да се грижи за интересите на служители вътре в предприятието, така както националният омбудсман защитава правата на гражданите на държавата от самата държава, но не и от други държави и държавни образувания. Затова и е интересно защо напоследък в България се говори за енергиен омбудсман, който да работи в определено енергоразпределитено дружество и да разглежда жалбите на потребителите, които се явяват външни за дружеството? Защо да наричаме такова лице омбудсман, когато той всъщност не отговаря на характеристиката на омбудсмана като независим обществен защитник, а не го наричаме началник отдел Жалби какъвто си е в действителност? 

Важни промени в ЗДДС

Изменен и допълнен е Закона за данък върху добавената стойност. С направените промени се предвиди задължение данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните ще се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Записано беше в закона, че фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка ще се определят с наредба. Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице ще бъде задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. На лице, което не издаде такъв документ, ще се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци – от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

С Държавен вестник, бр. 23 от 2013 г. е обнародван ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Основната цел на приетите промени е създаване на правна възможност за бежанците и лицата, ползващи се със субсидирана закрила, да придобият статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в Република България.

Отговорност за вреди

Отговорност за вреди

Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължение (въз основа на предвиден в договор или в закона фактически състав) за отговорното лице да поправи причинените другиму вреди. Задължението възниква въпреки волята на задълженото лице и отговорността има санкционен характер, а също и обезщетителна и обезпечителна функция.
За да възникне отговорност, трябва да се осъществи фактическият състав на гражданското правонарушение, който включва следните пет елемента:
а) поведение – то може да бъде действие или бездействие
б) противоправност – изразява се в разминаване между поведението и предписанията на императивна гражданскоправна норма
в) вреда – неблагоприятните последици, които възникват от неизпълнение на задължението по облигационно или на деликтно основание. Според някои автори вредата не е елемент от фактическия състав, а е последица от осъществяването му.
г) причинна връзка – трябва да има две връзки кумулативно – между поведението и резултата и между резултата и вредата.
д) вина – това е субективното основание на отговорността, психическото отншение на човека към неговото противоправно поведение.Вината в гражданското право винаги се презумира – изводът за това идва от чл.45, ал.2 и чл.81 ЗЗД. Формите й са умисъл и непредпазливост.
Основанието на гражданската отговорност може да произтича или от неизпълнение на облигационно отношение, или от друг извъндоговорен източник. В зависимост от източника, се дели на договорна и деликтна отговорност.
ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ . Уредена е в чл. 45 и сл. ЗЗД. Изразява се най-общо чрез задължението на всеки „да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Засягат се блага, които са обект на абсолютни права”. Не възниква при неизбежна отбрана. Невменяемият също по принцип не отговаря. Според Върховния касационен съд юридическите лица не могат да отговарят на деликтно основание, те нямат собствена психика и воля и не могат и да търпят неимуществени вреди. Правната доктрина пък поддържа мнението, че и юридическо лице може да понесе неимуществени вреди, защото за някои от тях не се иска осъзнаване.
ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ. Уредбата й е в чл.79 и сл. ЗЗД. Винаги предполага едно облигационно правоотношение между страните, едно предварително обвързване между тях и възниква в резултат на неизпълнение на поето задължение. Причинната връзка е усложнена – деяние-неизпълнение-вреда. Обект на засягане са относителни права. Невменяемите по принцип отговарят, както и юридическите лица.
Интерес преставлява въпросът за границите на гражданската отговорност и за изтъкване на разликите между двата вида отговорност. При деликтната отговорност обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тоест поведението да е необходимо условие за настъпване на вредите,а те да са нормален и закономерен резултат от осъществяването на това условие. Изрично законът казва „всички вреди” тоест и имуществени, и неимуществени, като за неимуществените обезщетението се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). Обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Законодателят е предвидил и възможност то да се намалява или увеличава в случай, че е присъдено за изгубена работоспосоност, ако се промени по-късно работоспособността поради увреждането (това е ексцес – допълнително
развитие на причинния процес). Уредена е законова солидарност, ако вредата се причини от повече от едно лице..Предвидена е и отговорност без вина(чл.50) и отговорност за чужди действия ( чл.47, 48, 49 ЗЗД). Давността за вземания, произтичащи от непозволено увреждане винаги е 5 години, а длъжникът изпада в забава и без покана.
При договорната отговорност има съществени различия. На първо място, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Тук присъства и критерият за предвидимост на вредите към момента на сключване на договора. Ако длъжникът е бил недобросъвестен обаче този ограничител отпада и той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Посочено е, че се обезщетяват претърпените загуби и пропуснатите ползи, тоест само имуществени вреди..Отговорността на длъжника може не само да бъде намалена, но той може и да се освободи от нея при съпричиняване от страна на кредитора. Ако задължението е парично, субективната невъзможност на длъжника не го освобождава от отговорност, а ако е в забава, дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД и отговаря дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която той не отговаря (освен ако докаже, че вредите биха настъпили и при своевременно изпълнение).
Както споменахме по-горе формулировката „претърпени загуби и пропуснати ползи” означава, че се обезщетяват само имуществените вреди при договорна отговорност. Съдебната практика до скоро се придържаше към това мнение с аргументите, че систематичното място на чл.52 ЗЗД, касаещ неимушествените вреди, е при деликтната отговорност и липсва такъв текст за договорната, а чл.52 е изключение и не се прилага по аналогия. Доктрината категорично беше за обезщетяване на неимуществени вреди и при договорна отговорност, тъй като няма ясно установена забрана и е нужно за пълноценна защита на интересите на кредитора. На 29.01.2013 г. излезе революционното Тълувателно решение №4/2012г. на Върховния касационен съд, с което изрично се слага край на съществуващите разногласия и се признава обезщетяването на неимуществени вреди при договорна отговорност. Аргументите на върховните магистрати са, че от систематическото място на един институт не може да се прави извод за волята на законодателя да отрече приложението му и при други институти и хипотези. Чл.82 ЗЗД пък се прилага за имуществени вреди, но не е общо правило, което да визира само имуществените вреди като обект на обезщетяване.Няма причина чл. 52 ЗЗД да не се прилага по аналогия – предпоставките за това по чл.46, ал.2, изр.1 Закона за нормативните актове са налице – има подобие между неимуществените вреди при договорната и деликтната отговорност, прилагането на правилата по аналогия съответсва на целта на закона и на правилата на морала. Обезщетяването на неимуществените вреди не бива да се схваща като изключение, а напротив – то е принцип и следва от тенденцията за разширяване кръга на правно защитени интереси и блага. Относно границите им, поради по-строгият характер на деликтната отговорност и за неимуществените вреди се прилага чл.51 ЗЗД, а за договорната – съответно чл.82 ЗЗД.
ТР №4/2012г. ВКС поставя началото на една нова ера в гражданското правораздаване. То е абсолютно задължително за всички съдилища в Република България и отклонявайки се драстично от виждането на ВКС по въпроса досега, дава много повече възможности за защита на правата и интересите на кредиторите по облигационни отношения.
Пълният текст на тълкувателното решение можете да прочете тук и да помислите върху аргументите на постановилия го състав, както и да се запознаете с особеното мнение, с което е подписано:


http://www.vks.bg/Dela/2012-04-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A%D0%A2%D0%9A-%20%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf

Интересни факти за някои референдуми по света

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА НЯКОИ РЕФЕРЕНДУМИ ПО СВЕТА

Ирландия
През 1995г в Ирландия се провежда референдум по въпроса дали да се премахне конституционната забрана за развод. Като католическа държава Ирландия забранява прекратяването на брака, възприеман като съюз между мъж и жена, благословен от Господ и е една от последните католически държави, които легализират развода. Интересното е, че забраната за развод до този момент е подкрепяна не само от ирландските католици, но и от Ирландската англиканска църква. Опит да се премахне забраната е направен и през 1986г, когато правителството на Гарет Фицджералд организира референдум, при който гласувалите в подкрепа на забраната взимат минимален превес. При референдумът от 1995г отново резултатът е близък, но този път 50,28% от гласоподавателите гласуват ЗА легализирането на развода и на 17 юни 1996г официално влиза в сила петнадесеттата поправка в Конституцията на Република Ирландия, която разрешава на ирландските граждани да разтрогват брака си с половинките си при спазването на определени предпоставки.

Малта
Референдум за легализирането на развода се провежда и в Малта през 2011г. Към този момент Малта е една от единствените три държави в света, които забраняват развода. Другите две са Филипините и Ватикана. 52,6 % от малтийските граждани са съгласни да бъде разрешено на двойките да се развеждат, ако живеят от поне 4 години отделно и не съществува възможност за тяхното сдобряване. Преди легализирането на развода семействата са имали единствено възможност да поискат от съда да бъдат признати официално за разделени, но без възможност да сключат нов брак или да помолят Църквата за анулиране на брака, което в някои случаи е можело да отнеме 9 години.

Исландия
В Исландия два пъти се провежда референдум за вдигане на забраната за внос на алкохолни напитки. През 1908г исландците подкрепят забраната, но през 1933г забраната е вдигната след като 57,7% от гласоподавателите гласуват ЗА отмяна на забраната за внос на алкохол в страната. Това може би обяснява и скока с близо 65% в консумацията на алкохол в Исландия от 1980г насам.

Китайско Тайпе (наричано още Тайван)
През 2012г на островите Матсу, част от територията на Китайско Тайпе (официално държавата се нарича Република Китай, но под натиска на НРК се използва наименованието Китайско Тайпе), се провежда референдум относно изграждането на първото казино на Матсу. Населението се надява по този начин да бъдат привлечени китайски туристи и да се подобри местната инфраструктура.

Еритрея
В Еритрея пък е отчетен най-високият вот ЗА в историята на референдумите. 99.8% от гласувалите (гласували са общо около ¼ от населението) подкрепят отделянето на Еритрея от Етиопия и превръщането й в суверенна и независима държава. Официално Еритрея става независима държава и се слага край на продължилата близо 30 години война за независимост.

Австралия
През 1977г в Австралия се провежда особен вид референдум, при които гражданите не отговарят на въпрос с ДА или НЕ, а трябва да изберат една от няколко опции. Поставеният въпрос е кой да бъде новият химн на Австралия. Гласоподавателите са имали 4 варианта за отговор: God save the Queen, Song of Australia, Advance Australia Fair или Waltzing Matilda. С 43,61 % от гласувалите за химн е избрана песента Advance Australia Fair.
През 1967г отново в Австралия се провежда референдум по т.нар „Аборигентски въпрос“. До този момент в Австралия е съществувало разделение между „пълнокръвните“ аборигени (хора с повече от 50% аборигентска кръв) и останалите жители на континента. Принадлежността към аборигентския народ се е считала за огромен недостатък и много хора са криели произхода си, тъй като аборигените не са били смятани за граждани на Австралия като не са били включвани и в националните преброявания. След референдума аборигените не са получили право да гласуват, нито други граждански права. Резултатът от референдумът е бил главно в две посоки: разрешило се е аборигените да бъдат включвани при преброяванията на населението и по-важното от този момент правителството е получило правото да създава закони, отнасящи се до малцинствата. След референдума за аборигентския въпрос започва масово да се използва терминът „легализирана дискриминация“ по отношение на малцинствата в Австралия. През 70те години в законодателството е дадена дефиниция на „абориген“- това е лице от аборигентската раса в Австралия.

Швеция
В Швеция пък е проведен референдум относно въвеждането на движение в дясната лента през 1955г. Предложението е отхвърлено с 82.9% ПРОТИВ. През 1967г все пак официално е въведено движението в дясната лента.
В Швеция също така се провежда референдум по въпроса за развитието на ядрената енергетика в страната. През 1987г е направено допитване до народа за начина, по който да бъде преустановено производството на ядрена енергия в страната. Дадени са били три опции, за които гражданите да гласуват: 1) икономичеси възможно е да бъде прекратена употребата на ядрена енергия, 2) икономически възможно е да бъде прекратена употребата на ядрена енергия и всички съществуващи ядрени електроцентрали следва да станат държавна собственост, 3) употребата на ядрена енергия да бъде преустановена изцяло през следващите 10 години. Най-много гласове получава опция номер 2. В бюлетините е подробно обяснено, че в Швеция работят 6 ядрени реактора, още 4 са завършени и 2 се строят, както и че към момента се използва повече енергия от възобновяеми ресурси, отколкото от общо 12те ядрени реактора. В резултат на референдума е взето решение постепено да се намали употребата на ядрена енергия, да не се строят повече ядрени електроцентрали, а съществуващите да спрат да работят в срок до 2010г. Въпреки това голяма част от шведите днес подкрепят използването на ядрена енергия, което намира израз през 2009г и в решението на шведското коалиционно правителство да отмени забраната за строеж на нови адрени реактори. Предложението на правителството намира широка подкрепа в парламента и през 2010г е взето решение да бъдат подменени съществуващите реактори с нови, но без да се строят нови атомни електроцентрали.

В повечето държави референдумите се свикват главно с цел гласуване на конституционни промени. В немалко случаи се поставя и въпроса за смяна на формата на държавно управление. В Испания, например, през 1976г след смъртта на ген.Франко се провежда допитване до народа по въпроса дали да бъде извършена реформа на политическата система, със ЗА гласуват 94% от испанските граждани. В Пуерто Рико 4 пъти е провеждан референдум относно статута на островната държава- дали да бъде независима държава, да кандидатства за американски щат или да запази статуса си на свободно присъединила се към САЩ държава (част от американския Commonwealth). В първите три референдума (1967, 1993 и 1998г) най-много гласове получава предложението за запазване на статуса на част от Commonwealth, но през ноември 2012г на четвъртия референдум по-въпроса населението гласува в полза на превръщането на Пуерто Рико в 51-ия американски щат. Очаква се Конгресът на САЩ да се произнесе по въпроса.

Joomla templates by a4joomla