Напоследък често се говори за омбудсмана- националния, местния, дори енергийния. Какво в действително означава за обществото и гражданите фигурата на омбудсмана, в какви проявления може да съществува и каква е неговата цел?
Думата омбудсман произлиза от старата норвежка дума umboðsmaðr, която означава „представител“. Първият омбудсман, в смисъла в който съществува и днес, е създаден като обществена фигура през 1809г в Швеция. Той се е наричал Шведски парламентарен омбудсман и основната му функция е била да бъде пазител на правата на гражданите като осъществявал извънинституционален контрол върху управлението и най-вече бил независим от краля. Първият омбудсман е избран през 1810г и съществува като орган и до днес, спазвайки същите принципи, установени при създаването му. До 1941г за омбудсман са могли да бъдат избирани само мъже. След отмяната на това ограничение пет пъти за омбудсман е била избирана жена. Оплакване до омбудсмана може да подаде всеки един гражданин, който смята, че към него е проявено несправедливо или лошо отношение от страна на публичните власти. Няма изискване лицето, което се обръща към омбудсмана да е шведски гражданин. Дори не е необходимо да е достигнал определена възраст. Омбудсманът в Швеция има право да започва дисциплинарни производства срещу държавни служители за некоректно отношение спрямо гражданите. Най-често производството завършва със забележка или някаква форма на предписание. Това е така, защото мнението на омбудсмана няма никаква юридическа сила и не е обвързващо за държавната администрация. Все пак омбудсманът има едно много важно правомощие, което спомага за утвърждаването на неговия авторитет в обществото- той може да повдига обвинение срещу държавни служители и в този смисъл да изпълнява ролята на специален вид обществен обвинител. В останалите скандинавски държави фигурата на омбудсмана е почти идентична с почти същите функции. Във Финландия общественият защитник има и няколко по-специални правомощия. Той приема и разглежда оплакванията на военнослужещите, донаборниците, затворниците и другите лица в затворени институции. Също така омбудсманът редовно инспектира затворите, казармите, както и финландските умиротворителни мисии в чужбина. Най-характерно обаче е правото му на контрол над полицейските операции под прикритие и над употребата на специални разузнавателни средства.
Като цяло съществуват няколко вида омбудсман- национален, регионален, местен, организационен, с обща или със специална компетентност. Разбира се, не навсякъде омбудсманът се нарича така, а на някои места дори има Съвет на омбудсманите (Австрия). В Албания е Адвокат на народа, в Армения е Защитник на човешките права, в Колумбия е защитник на народа, във Франция е медиатор, в ООН е комисар по правата на човека и тн. Националният омбудсман има характеристиките на Шведския парламентарен омбудсман и както е и в България, основната му роля е като независим държавен орган да защитава гражданите от другите държавни органи и да бъде посредник за отстояване на техните интереси и права. Българският национален омбудсман е конституционен орган, който се избира от Народното събрание и в дейността си се подчинява единствено на Конституцията, законите и ратифицираните международни органи. Върху него нямат влияние органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и отделните политически партии. По дефиниция омбудсманът трябва да е надпартиен и да не защитава определени политически интереси. Неговата работа е да познава законите, да спомага за по-добрата работа на администрацията, да прави предложения за подобряване работата на държавните институции и най-вече да защитава правата на отделния граждани. В България също така съществуват и местни омбудсмани, които сякаш не са с такава популярност и не се споменават често в медийното пространство. Например, има Столичен омбудсман, който следва да съдейства за защита правата и интересите на столичани пред Столична община, районните администрации и Столичния общински съвет.
Както стана ясно напоследък, възможно е да бъдат създадени и т.нар „организационни омбудсмани“, т.е омбудсмани в отделни огранизации и предприятия. Те имат специална компетентност в определена област. В Щатите и Канада от 60те години на XX век досега популярността на професията организационен омбудсман нараства. Много често в университети, големи компании и корпорации, както и в някои правителствени организации има такова лице, което защитава правата на служителите и ръководителите на предприятията. Той е високо поставен в йерархията, но неучастващ в управлението посредник между служителите на различни нива. Той се занимава освен с решаването на вътрешнофирмени спорове, така и с отправяне на конкретни предложения за смяна на търговската политиката на компанията или с подобряване на работната среда. Интересното е, че както става ясно, омбудсманът в отделните компании не би трябвало да разглежда жалби на външни лица към фирмата, в която работи. Напротив, неговата роля е да се грижи за интересите на служители вътре в предприятието, така както националният омбудсман защитава правата на гражданите на държавата от самата държава, но не и от други държави и държавни образувания. Затова и е интересно защо напоследък в България се говори за енергиен омбудсман, който да работи в определено енергоразпределитено дружество и да разглежда жалбите на потребителите, които се явяват външни за дружеството? Защо да наричаме такова лице омбудсман, когато той всъщност не отговаря на характеристиката на омбудсмана като независим обществен защитник, а не го наричаме началник отдел Жалби какъвто си е в действителност?