Отговорност за вреди
Отговорност за вреди
Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължение (въз основа на предвиден в договор или в закона фактически състав) за отговорното лице да поправи причинените другиму вреди. Задължението възниква въпреки волята на задълженото лице и отговорността има санкционен характер, а също и обезщетителна и обезпечителна функция.
За да възникне отговорност, трябва да се осъществи фактическият състав на гражданското правонарушение, който включва следните пет елемента:
а) поведение – то може да бъде действие или бездействие
б) противоправност – изразява се в разминаване между поведението и предписанията на императивна гражданскоправна норма
в) вреда – неблагоприятните последици, които възникват от неизпълнение на задължението по облигационно или на деликтно основание. Според някои автори вредата не е елемент от фактическия състав, а е последица от осъществяването му.
г) причинна връзка – трябва да има две връзки кумулативно – между поведението и резултата и между резултата и вредата.
д) вина – това е субективното основание на отговорността, психическото отншение на човека към неговото противоправно поведение.Вината в гражданското право винаги се презумира – изводът за това идва от чл.45, ал.2 и чл.81 ЗЗД. Формите й са умисъл и непредпазливост.
Основанието на гражданската отговорност може да произтича или от неизпълнение на облигационно отношение, или от друг извъндоговорен източник. В зависимост от източника, се дели на договорна и деликтна отговорност.
ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ . Уредена е в чл. 45 и сл. ЗЗД. Изразява се най-общо чрез задължението на всеки „да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Засягат се блага, които са обект на абсолютни права”. Не възниква при неизбежна отбрана. Невменяемият също по принцип не отговаря. Според Върховния касационен съд юридическите лица не могат да отговарят на деликтно основание, те нямат собствена психика и воля и не могат и да търпят неимуществени вреди. Правната доктрина пък поддържа мнението, че и юридическо лице може да понесе неимуществени вреди, защото за някои от тях не се иска осъзнаване.
ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ. Уредбата й е в чл.79 и сл. ЗЗД. Винаги предполага едно облигационно правоотношение между страните, едно предварително обвързване между тях и възниква в резултат на неизпълнение на поето задължение. Причинната връзка е усложнена – деяние-неизпълнение-вреда. Обект на засягане са относителни права. Невменяемите по принцип отговарят, както и юридическите лица.
Интерес преставлява въпросът за границите на гражданската отговорност и за изтъкване на разликите между двата вида отговорност. При деликтната отговорност обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тоест поведението да е необходимо условие за настъпване на вредите,а те да са нормален и закономерен резултат от осъществяването на това условие. Изрично законът казва „всички вреди” тоест и имуществени, и неимуществени, като за неимуществените обезщетението се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). Обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Законодателят е предвидил и възможност то да се намалява или увеличава в случай, че е присъдено за изгубена работоспосоност, ако се промени по-късно работоспособността поради увреждането (това е ексцес – допълнително
развитие на причинния процес). Уредена е законова солидарност, ако вредата се причини от повече от едно лице..Предвидена е и отговорност без вина(чл.50) и отговорност за чужди действия ( чл.47, 48, 49 ЗЗД). Давността за вземания, произтичащи от непозволено увреждане винаги е 5 години, а длъжникът изпада в забава и без покана.
При договорната отговорност има съществени различия. На първо място, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Тук присъства и критерият за предвидимост на вредите към момента на сключване на договора. Ако длъжникът е бил недобросъвестен обаче този ограничител отпада и той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Посочено е, че се обезщетяват претърпените загуби и пропуснатите ползи, тоест само имуществени вреди..Отговорността на длъжника може не само да бъде намалена, но той може и да се освободи от нея при съпричиняване от страна на кредитора. Ако задължението е парично, субективната невъзможност на длъжника не го освобождава от отговорност, а ако е в забава, дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД и отговаря дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която той не отговаря (освен ако докаже, че вредите биха настъпили и при своевременно изпълнение).
Както споменахме по-горе формулировката „претърпени загуби и пропуснати ползи” означава, че се обезщетяват само имуществените вреди при договорна отговорност. Съдебната практика до скоро се придържаше към това мнение с аргументите, че систематичното място на чл.52 ЗЗД, касаещ неимушествените вреди, е при деликтната отговорност и липсва такъв текст за договорната, а чл.52 е изключение и не се прилага по аналогия. Доктрината категорично беше за обезщетяване на неимуществени вреди и при договорна отговорност, тъй като няма ясно установена забрана и е нужно за пълноценна защита на интересите на кредитора. На 29.01.2013 г. излезе революционното Тълувателно решение №4/2012г. на Върховния касационен съд, с което изрично се слага край на съществуващите разногласия и се признава обезщетяването на неимуществени вреди при договорна отговорност. Аргументите на върховните магистрати са, че от систематическото място на един институт не може да се прави извод за волята на законодателя да отрече приложението му и при други институти и хипотези. Чл.82 ЗЗД пък се прилага за имуществени вреди, но не е общо правило, което да визира само имуществените вреди като обект на обезщетяване.Няма причина чл. 52 ЗЗД да не се прилага по аналогия – предпоставките за това по чл.46, ал.2, изр.1 Закона за нормативните актове са налице – има подобие между неимуществените вреди при договорната и деликтната отговорност, прилагането на правилата по аналогия съответсва на целта на закона и на правилата на морала. Обезщетяването на неимуществените вреди не бива да се схваща като изключение, а напротив – то е принцип и следва от тенденцията за разширяване кръга на правно защитени интереси и блага. Относно границите им, поради по-строгият характер на деликтната отговорност и за неимуществените вреди се прилага чл.51 ЗЗД, а за договорната – съответно чл.82 ЗЗД.
ТР №4/2012г. ВКС поставя началото на една нова ера в гражданското правораздаване. То е абсолютно задължително за всички съдилища в Република България и отклонявайки се драстично от виждането на ВКС по въпроса досега, дава много повече възможности за защита на правата и интересите на кредиторите по облигационни отношения.
Пълният текст на тълкувателното решение можете да прочете тук и да помислите върху аргументите на постановилия го състав, както и да се запознаете с особеното мнение, с което е подписано:
http://www.vks.bg/Dela/2012-04-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A%D0%A2%D0%9A-%20%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf